Например Конвенция № 1 (1919 г.), която предвижда работно време, не трябва надвишава осем часа на ден и 48 часа седмично, е оказало огромно влияние върху националните закони и практика. 

Препоръка № 5 (1919 г.) се застъпва за създаването на държавни служби за опазване здравето на работниците. 

Конвенция № 14 (1921) за седмичната почивка в промишлеността, 

Конвенция за минимална възраст № 138 (1973 г.) и серия от Конвенции и препоръки за здравословни и безопасни условия на труд. Последни примери са Конвенция № 155 и Препоръка № 164 (1981) за професионалните заболявания.

Нова насока за  създаване на здравословна и безопасна работна среда беше дадена от стартирането през 1976 г. на Международната програма за повишаване нивото на безопасността (PIACT). Програмата има широк обхват от дейности свързани с намаляване на риска на работното място, при използване на работно оборудване, изпълнение на различни трудови дейност, планиране на работно време и режимите на труд и почивка и др. Тази програма показа необходимостта от пълно участие на ръководен и изпълнителски състав при прилагане на мерки свързани с подобряването на условията на труд на всички места, където се извършват трудови дейности.  

Основната насока в стратегия на ЕС свързана със здравословните и безопасни условия на труд (ЗБУТ) през последните години е насочена към създаването и прилагането на законодателни документи свързани с подобряване на условията на труд в държавите членки на ЕС. Чрез прилагане на качествено нов подход стратегията насочва вниманието си към с осигуряването на безопасността на работните места, при използване на машини, съоръжения и оборудване, защита от трудови злополуки и професионални заболявания, укрепване на психическото здраве на работниците, управление на риска и др. 

          Принципи на законодателството на ЕС свързани с безопасността при работа:

1. Създаване на единни нормативни изисквания свързани с безопасността и здравето при работа в съответствие със стратегиите и целите на ЕС за подобряване на условията на труд.  
2. Определяне и изпълнение на приоритетни за изпълнение цели свързани със подобряване на здравето и безопасността при работа. 

При осигуряването на здравословна и безопасна работна среда като основан цел на ЕС се използват различни принципи свързани с планиране и изпълнени на различни  профилактични и оперативни дейности насочени към управление на риска от трудови злополуки и професионални заболявания, мерки за управление на риска от аварии, мерки за управление на риска за околна среда при реализиране на непредвидими но очаквани събития и т.н. На основание на тези изисквания основна роля и отговорност за изпълнението им има работодателя с не по – малкото участие на работниците и служителите на дружеството и техните представители в КУТ и ГУТ.

Нормативно  законодателство  на  Европейския  съюз 

        В най – общ вид  структурата на законодателството  на ЕС свързани със здравето и безопасността при работа се състои първични  законодателни документи свързани с политическите,  икономически и социални цели на ЕС (договори, споразумения, актове и др.). Вторичното законодателство е свързано със създаване на нормативи на база първичните законодателни документи (регламенти, директиви, решения на Европейската комисия). При създаването на нормативната уредба на Европейския  съюз по здраве и безопасност при работа се използват два принципа. Първият принцип е свързан с йерархичната последователност тоест предимство на първичното пред вторичното законодателство. Вторият принцип обхваща определяне и изпълнения само на онези цели свързани с осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд. 

Директиви на ЕС по осигуряване на  здравословна и безопасна работна среда

    Съществено значение за хармонизирането  на  законодателствата  на държавите от ЕС с нормите и  изискванията свързани с осигуряването на здравословните и безопасни условия на труд  имат директивите. Те биват два типа – рамкови и индивидуални. При рамковите се обръща основно внимание на елиминиране, намаляване, ограничаване на риска от трудови злополуки и професионални заболявания в дадени сфери на трудовата дейност. При индивидуалните директиви се обръща по – голяма конкретика в точно определена сфера на трудовата дейност по даден конкретен въпрос (условия на труд, защита от вредни фактори на работната среда и т.н.)

Осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд  в България

          В България  правото  на  здравословни и безопасни условия на труд  е регламентирано в Конституцията на България. Изградена е система  от нормативни изисквания, групирани  в над 700 нормативни акта. Това я прави трудно приложима и  контролируема и поради това крайно неефективна. От друга страна, което е  по – съществено, системата бе изградена на тъй наречения ”компенсаторен принцип”. Поради ниското равнище на технологиите, нормите и изискванията за безопасност не се постигаха и работниците биваха „компенсирани” за работата си при вредни условия с допълнително заплащане, безплатна храна и напитки, намалено време за работа и допълнителен платен годишен отпуск. Тази  практика не стимулираше работодателите да инвестират в промяна условията на труд, а работниците да изискват тази промяна. 

          След влизането на страната ни в  ЕС се наложи разработването  на  нова  политика по осигуряване на здравословна и  безопасна работна среда, свързана с изискванията на европейската общност за подобряване на условията на труд. На  5 октомври 2005 г.  чрез приемане на Закон  за изменение и допълнение на Кодекса на труда, бе завършена  дейността  по хармонизиране  на  националното ни законодателство с правото  и  практиката  на ЕС в областта  на  здравето и безопасността. Законът  постави  край на  прилаганата   компенсаторна  система и  положи началото на подход, целящ  защита  на здравните рискове и желание за здравословен и за безопасен труд. По този начин бяха изпълнени изискванията на Европейската комисия свързан с компенсации за вреден труд и съвместими с правото за осигуряване на здравословна и безопасна работна среда. Освен това  бе постигнато  пълно  изпълнени на изискванията на Европейската социална  харта за  осигуряване  на безопасни  условия на труд, чрез  въвеждане на намалено работно време и/или допълнителен платен отпуск, с цел намаляване на рисковете за здравето и безопасността на работниците. Със Закона за здравословни и безопасни условия на  труда,  приет в  края на 1997 г. стартира прилагането на единните европейски изисквания свързани със здравето  безопасността при работа. Този закон въвежда в изискванията на  Рамкова директива 89/391/ЕИО на европейската общност. Той определя изискванията свързани с права, задължения и отговорности на държавата, работодателите, работниците и служителите за осигуряване на безопасна и  здравословна работна среда. Тези изисквания са насочени към всички, които организират и изпълняват работна дейност, независимо от формата на собственост, причините за изпълнение на съответните дейности и организацията на труда.  Този закон доведе до въвеждането  на  много нови за нашата страна  нормативни актове свързани със здравето и безопасността при работа.

Фирмена политика по безопасност и здраве при работа

        Политика на дружествата свързана със здравословните и безопасни условия на труд  е следва да бъде изградена на основание на директивите на Европейския съюз, и съответните стандарти – ISO 9001:2015- Системи за управление на качеството, ISO 14001:2015 Системи за управление по отношение на околната среда ISO 31000:2018 Управление на риска, ISO 45001:2018 – Системи за управление на здравето и безопасността при работа. В тази връзка при изграждането на политиката по безопасност и здраве се използват различни принципи свързани с прилагане на превантивни мерки за ограничаване на риска от трудови злополуки и професионални заболявания, принципи свързани с прилагане на мерки за намаляване възникването на опасни действия и условия създаващи предпоставки за злополуки и инциденти. При изграждане на политиката по безопасност здраве освен работодателя активно участие за осигуряването на безопасна работна среда имат и работниците. Участието им става посредством представителите им в комитетите и групите за условия на труд и синдикалните организации.

Задълженията и отговорностите на работодателя при създаването на безопасна и здравословна среда освен в конвенциите на МОТ и директивите на Европейски съюз са посочени в глава ІІІ на Закона за здравословни и безопасни условия на труд. Съгласно тези изисквания  работодателят е длъжен да осигури здравословни и безопасни условия на труд на работниците и служителите, назначени по трудови правоотношения, лица изпълняващи работа по граждански договор, работещи в съучастие, работници намиращи се до или в близост до работни места или помещения, в които се извършва трудова дейност. Работодателят е задължен да предприеме всички мерки за координация на дейностите по осигуряване на безопасните и здравословни условия на труд, когато работници на различни дружества или фирми извършват работи  на даден обект, работно място или площадка. Изпълнението на тези мерки зависимост от вида, обема и характера на определения риск. Работодателят носи пряка отговорност за изпълнението на тези задължения, независимо от това дали  дейността се осъществява от него или е възложена на външни лица или организации. Освен това с прилагането на целенасоченост, гъвкавост и адаптация при реализация на мерките свързани с осигуряване на здравословните  и безопасни условия на труд се създават условия ефективно управление на риска на здравето  безопасността при работа. С прилагането на принципа  „ALARA” „за разумната достатъчност“ позволява на работодателите да бъдат гъвкави и ефективни при прилагане на технически и организационни мерки свързани с подобряване условията на труд. Друго важно задължение на работодателя при осигуряването на здравословни  безопасни условия на труд на работните места и помещения е осигуряването на средства за колективна защита (с приоритет) и лични предпазни средства на места, където риска за здравето и безопасността не може да бъде е елиминиран. Не на последно място по значение едно от задълженията на работодателя е и предоставяне на безплатна храна или добавки към нея на работници извършващи дейности при специфични условия на труд, и специфична организация на дейността. Важна задача на работодателя при управление на риска за здравето и безопасността е осигуряване на обслужване на работещите от служба по трудова медицина, провеждане на обучения и инструктажи в това число и специализирани такива, планиране и прилагане на мерки за елиминиране или ограничаване на ръчната работа с тежести, мерки за безопасни условия на труд при товаро – разтоварни дейност, разработване на процедура за безопасна работа с използвани опасни вещества и смеси и др.

Управление на безопасността във фирмата

              По своята същност управлението на здравето и безопасността във фирмата е специфична дейност. То включва всички функции и задачи, определени от политиката по безопасност и здраве, задачите и отговорностите на различните структурни звена и длъжностни лица.  Качественото управление на безопасността изисква прилагане на различни принципи свързани с подобряване на фирмената политика, планиране и изпълнение на мерките свързани с осигуряване на безопасни условия на труд, прилагане на контрол и коригиращи действия, предприемане на мерки за подобряване при условията при необходимост.

Модел за осигуряване на здраве и безопасност във фирмата

При изпълнение на целите на фирмената политика свързана с осигуряването на здравословните и безопасни условия на труд се цели да бъде изградена добра култура свързана с подобряване на условията на труд. Това означава, че чрез прилагане на различни практики ще се елиминира или намали риска от злополуки и професионални заболявания, повишаване на удовлетвореността на персонала от условията на труд, промяна в цялостното управление на фирмата не само в направление условия на труд, подобряване на постигнатите резултати и др.  

Разработване на програмите по безопасност и здраве във фирмата

        При разработването на програми по здраве и безопасност във фирмата могат да се изпълняват последователно различни дейности свързани с организацията на дейността, определяне на работна група, определяне обмена на информация между звената и специалистите  свързани с условията на труд, определяне на основните й направления, определяне на целите и ресурсното и обезпечаване, събиране и анализ на информацията свързана с изготвянето й, изготвяне на проект, разглеждане от страна на длъжностните лица свързани с условията на труд съгласуване с КУТ и утвърждаване от страна на управителя. 

Задължения  и  права  на  Работодателя по безопасност  и здраве  при работа 

       Съгласно Закона за здравословни и безопасни условия на труд представляващ въвеждането на Рамкова директива 89/391/ЕИО у  нас, работодателят изпълнява задължения си за осигуряване на здравословна и безопасна работна среда лично или чрез подчинени длъжностни лица по здраве и безопасност във фирмата, дружеството или организацията. Цитираната директива и закон утвърждават основните, специфичните и други  изисквания  на работодателя свързани с  осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Основните му задължения са несочни преди всичко към прилагане на превантивна дейност свързана с:

       елиминиране или ограничаване на рисковете по безопасност и здраве;

• оценка на риска при дейности при който те не могат да бъдат избегнати;
• намаляване на рисковете в мястото на създаването им;
• приспособяване на работата и работното място към индивидуалните особености на работника. Това е свързано със особеностите на работните места, избора на работно оборудване, избора на технология, за премахване или намаляване на монотонната работа и работата с наложен ритъм;
• прилагане на достиженията на техническия прогрес;
• смяна на опасното оборудване и технологии  с безопасни или по-малко опасни;
• разработване политика свързана основно с превантивна дейност и обхващаща технологии, организацията на работните процеси, условията на труд;
• въвеждане на колективните средства за защита с предимство пред личните предпазни средства;
• провеждане на инструктаж на работещите съобразно спецификата на извършваната дейност.

Към специфичните задължения на работодателя, произтичащи от характера на дейността на фирмата/предприятието се включват:

• оценка на здравните и технологични рискове свързани с работните места, използваното работно оборудване и др.;
• обсъждане с работещите на дейностите свързани с планирането и въвеждането на нови технологии по отношение условията на труд;
• отчита възможностите на работниците при възлагане на задачи във връзка с   здравето и безопасността му; 
• в места със специфични рискове или значими риск да не допуска работещи  необучени, не инструктирани и без съответните ЛПС.

Допълнителни задължения на работодателя са свързани  и с :

• взаимодействието и сътрудничеството с други работодатели и организации /фирми/, когато се извършва дейност на територията неговото предприятие. Като се отчете естеството на  изпълняваната дейност на такива фирми, работодателя координира с другите работодатели защитата им при установяване на рискове с висок потенциал и тяхното елиминиране или минимизиране. Освен това информира и  работниците  и/или техните представители с предприетите мерки за управление на здравето и безопасността;
• определяне на лица свързани с дейността по защитата и превенцията на професионалните рискове;
• планиране на необходими мерки за оказване на първа долекарска помощ,  при злополуки, евакуация на работниците при аварии и аварийни ситуации, връзките със специализираните звена и противопожарна охрана на обектите.
• информиране на работещите, които са изложени на висок риск или такъв със специфичен характер; планиране и прилагане на мерки за елиминиране или намаляване на риска до приемливи граници чрез предприемане на действия свързани с прекратяване на работата, напускане на работните места незабавно, възстановяване на  работата само след  отстраняване на опасностите. 
• съхраняване на документацията свързана с оценката на риска, трудовите злополуки и професионални заболявания;
•  провеждане на консултации с работещите или с техни представители в КУТ на въпроси свързани с условията на труд, използваното оборудване, организация на работния процес, други въпроси свързани с безопасността на труда. 
• Работещите  и техните представители трябва да бъдат  информирани относно рисковете за здравето и безопасността всяка професия и всяко работно място и предприетите мерки за елиминирането,  намаляване или ограничаването им. 
• осигуряване на необходимото адекватно обучение  по здраве и безопасност при работа  на всеки работник, при постъпването му на работа, при смяна на работното място или професията му, при въвеждане на ново оборудване или промени в оборудването и/или технологията на работа.